Рециклирането на пластмаса е ключов процес за управление на отпадъците и намаляване на въздействието върху околната среда. Методите, използвани за рециклиране, зависят от вида на пластмасата и възможностите на съоръжението за рециклиране. Подобренията в схемите за събиране и технологиите за сортиране са жизненоважни за постигане на по-високи нива на рециклиране, тъй като нивата на рециклиране на пластмасови отпадъци са десет пъти по-високи, когато се събират разделно в сравнение със схемите за смесено събиране.
Механично рециклиране
Механичното рециклиране е най-често срещаният метод за рециклиране на пластмаси като полиетилен терефталат (PET) и полиетилен с висока плътност (HDPE). Тези видове пластмаси обикновено се използват за направата на бутилки и контейнери за безалкохолни напитки, които са относително лесни за рециклиране. Процесът включва събиране, сортиране, измиване, раздробяване и топене на пластмасовите отпадъци за образуване на нови продукти. Този метод е лесен и ефикасен за определени видове пластмаси, като допринася значително за индустрията за рециклиране.
Какво е Механично рециклиране?
Механичното рециклиране включва физическа обработка на пластмасовите отпадъци в нови продукти, без да се променя химическата структура на материала. Процесът обикновено включва няколко етапа:
1. колекция: Пластмасовите отпадъци се събират от различни източници, като домакинства, предприятия и центрове за рециклиране.
2. Сортиране: Събраните пластики са сортирани по вид и цвят. Тази стъпка е от решаващо значение за гарантиране на качеството на рециклирания материал.
3. Измиване: Сортираните пластмаси се почистват старателно, за да се премахнат замърсители като етикети, лепила и остатъци.
4. Раздробяване: Почистените пластмаси се настъргват на малки парчета или люспи, което ги прави по-лесни за обработка.
5. Топене и екструдиране: Пластмасовите люспи се разтопяват и се оформят в пелети или други форми чрез екструзия. След това тези пелети могат да се използват като суровина за производство на нови пластмасови продукти.
-1024x683.webp)
Химическо рециклиране
Химическото рециклиране е нововъзникващ и разрастващ се подход, който предлага по-голяма мащабируемост. За разлика от механичното рециклиране, химическото рециклиране превръща полимерните отпадъци чрез промяна на тяхната химическа структура, превръщайки ги обратно във вещества, които могат да се използват като суровини за производството на нови пластмаси или други продукти. Има различни технологии за химическо рециклиране.
Какво е химическо рециклиране?
Химическото рециклиране включва разграждането на пластмасовите отпадъци на основните им химически компоненти, които след това могат да се използват като суровини за производството на нови пластмаси или други продукти. Този метод може да обработва широка гама от видове пластмаса, включително тези, които са трудни за механично рециклиране. Има няколко технологии, използвани в химическото рециклиране, включително:
• Пиролиза: Този процес включва нагряване на пластмасови отпадъци при високи температури в отсъствието на кислород, разграждането им на нефт, газ и въглен. Получените нефт и газ могат да се използват като горива или химически суровини.
• Газификация: Пластмасовите отпадъци се излагат на високи температури и контролирани количества кислород или пара, превръщайки ги в синтетичен газ (смес от водород и въглероден окис). Синтезният газ може да се използва за производство на енергия или като градивен елемент за нови химикали и горива.
• Хидрокрекинг: Този процес използва водород за разграждане на пластмасовите отпадъци на по-малки молекули при високи температури и налягания. Получените продукти могат да се използват като суровини за производство на нова пластмаса или като горива.
• Деполимеризация: Тази технология разгражда полимерите на техните мономери или други основни химикали, които след това могат да бъдат пречистени и повторно полимеризирани за създаване на нови пластмаси.

Рециклиране на разтваряне
Рециклирането на разтваряне е процес на пречистване, при който полимерът в смесените пластмасови отпадъци се разтваря селективно в разтворител. Това позволява полимерът да бъде отделен от отпадъците и възстановен в чиста форма, без да се променя химическата му природа. Този метод е полезен за рециклиране на пластмаси, които трудно се обработват чрез механично или химическо рециклиране.
Какво представлява рециклирането на разтваряне?
Рециклирането чрез разтваряне, известно още като рециклиране на базата на разтворители, включва използването на разтворител за селективно разтваряне на специфичен полимер от смес от пластмаси. Процесът обикновено включва следните стъпки:
1. колекция: Пластмасовите отпадъци се събират от различни източници, включително домакинства, предприятия и центрове за рециклиране.
2. Сортиране: Събраните пластмаси се сортират, за да се отстранят непластмасовите материали и да се групират заедно подобни видове пластмаси.
3. Разтваряне: Използва се разтворител за селективно разтваряне на целевия полимер от смесените пластмасови отпадъци. Тази стъпка позволява полимерът да бъде отделен от други замърсители и нецелеви полимери.
4. Пречистване: Разтвореният полимерен разтвор се пречиства, за да се отстранят всички останали примеси или замърсители.
5. Валежи: Пречистеният полимер се утаява от разтворителя, възстановява се в чиста форма и след това се суши.
6. Повторна обработка: Възстановеният полимер може да бъде преработен в нови пластмасови продукти или използван като суровина за различни приложения.

Органично рециклиране
Органичното рециклиране включва контролирано микробиологично третиране на биоразградими пластмасови отпадъци при аеробни или анаеробни условия, като компостиране или биогазификация. Този метод се прилага за специфични полимери, които могат да бъдат превърнати от микроорганизми в стабилизирани органични остатъци, въглероден диоксид, метан и вода. Органичното рециклиране е особено важно за биоразградимите пластмаси и допринася за кръговата икономика чрез връщане на органични материали в околната среда по безопасен и устойчив начин.
Какво е органично рециклиране?
Органичното рециклиране включва контролирано микробиологично третиране на биоразградими пластмасови отпадъци при аеробни (компостиране) или анаеробни (биогазификация) условия. Процесът е подходящ за специфични видове биоразградими пластмаси, които микроорганизмите могат да разграждат. Ето типичните включени стъпки:
1. колекция: Биоразградимите пластмасови отпадъци се събират от различни източници, като домакинства, предприятия и селскостопански дейности.
2. Сортиране: Събраните отпадъци се сортират, за да се отделят биоразградимите пластмаси от тези, които не са биоразградими.
3. Предварителна обработка: Биоразградимите пластмаси са предварително обработени, ако е необходимо, за оптимизиране на процеса на биоразграждане.
4. Компостиране/биогазификация: Отпадъците са подложени на аеробни или анаеробни условия:
• Аеробно компостиране: При този метод биоразградимите пластмаси се разграждат от микроорганизми в присъствието на кислород, произвеждайки въглероден диоксид, вода и компост (стабилизирани органични остатъци).
• Анаеробна биогазификация: Този процес протича в отсъствието на кислород, където микроорганизмите превръщат пластмасите в метан, въглероден диоксид и стабилизирани органични остатъци.
5. Използване: Крайните продукти, като компост или биогаз, могат да се използват за селскостопански цели или като възобновяем енергиен източник.

Заключение
Рециклирането на пластмаси е многостранен процес, който включва различни методи, пригодени за различни видове пластмаси. Докато механичното рециклиране остава най-разпространеното, химическото рециклиране, рециклирането чрез разтваряне и органичното рециклиране набират популярност като жизнеспособни алтернативи. Непрекъснатите подобрения в схемите за събиране и технологиите за сортиране са от съществено значение за максимизиране на нивата на рециклиране и минимизиране на въздействието върху околната среда на пластмасовите отпадъци.
Като възприемаме разнообразни методи за рециклиране и напредваме в технологичните иновации, можем значително да подобрим ефективността и ефикасността на рециклирането на пластмаса, допринасяйки за по-устойчиво бъдеще.